Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Терапия

8
Дек
Терапия

“Животът е процес на ставане , комбинация от състояния, през които трябва да преминем. Хората се провалят тогава, когато решат да изберат едно от тези състояния и да останат завинаги в него. Това е също вид смърт.”

Ане Нин
 

 Толкова много се страхуваме от промяната и дори когато се чувстваме нещастни, самотни или задушени от досегашния си начин на мислене и живот, някаква непозната сила ни тегли и спира да променим нещо. Дори когато знаем, че:„Никога няма да открием нови океани, докато не се въоръжим със смелостта да изгубим от поглед брега.” Във всички нас е заложена съпротивата срещу промяната, още от древността човечеството се е борило с всички сили срещу прилива на новостите, защото от една страна в нас съществува желание да изживеем нещо ново, но съществува и същата по сила противоположност- да запазим стабилното, познатото и успокояващо чувство за повтаряемост. И бягаме от болките си, от проблемите си,от неудoвлетвореността си, от гнева, от сълзите, от слабостта, от любовта..., ставаме професионалисти по отношение на бягството. И наричаме това сила и справяне, гордеем се, че отново сме „преглътнали” поредния горчив хап. Но слава Богу всеки съд има крайна вместимост, всеки човек има предел на търпимост или просто нещо неочаквано, жестоко и напълно безсмислено пресича житейския ни път и ни изважда от уютното скривалище принуждавайки ни да видим истината в очите и да започнем своето Пътешествие. Първите стъпки в това Пътуване са съпроводени със страх дори шок, но от нас се изисква да се въоръжим с достатъчна доза уважение към промените, за да успеем да видим новите перспективи и да осъзнаем и прозрем, че от най- големия страх и от най-тежката загуба се раждат най- големите дарове. И така, когато настъпи часът на промяната ние се изпълваме с ужас, а събитията които считаме за проводници на промяната заклеймяваме, като отблъскващи и заплашителни.

За това сега искам да ви припомня историята за героя от старогръцката митология Персей и Медуза Горгона, една от трите сестри Горгони. Те били ужасни същества, а на главите им - вместо коси - се движели отровни змии. Двете били безсмъртни, а смъртна само третата, която се казвала Медуза. Всеки, който ги погледнел, се превръщал в камък. Ако някой притежавал главата на Медуза обаче, достатъчно било да я покаже на враговете си и те да се превърнат в камъни. Така той винаги щял да печели битките. Да побеждава враговете си и да бъде герой, много харесало на Персей и той не се поколебал да  тръгне да търси Горгона Медуза. Богинята Атина Палада го придружавала по пътя му и го посъветвала: 

„  Ти си силен и смел, но това не е достатъчно. Трябва да знаеш какво да правиш, за да се върнеш жив и здрав вкъщи. Не трябва да гледаш горгоните в очите. Тежко ти, ако се бориш с Медуза и я погледнеш. Затова ще ти дам метален щит. Той блести като слънце и в него можеш да видиш образа на горгоната. Отражението няма да ти навреди. С обикновен меч не ще успееш да отсечеш главата на Медуза, затова ще ти дам този метален сърп.”

 Персей изпълнил всички указания и много внимавал да не погледне Медуза в очите. Използвал подарения му от Атина бронзов щит излъскан до блясък, чрез който успял да види Горгоната, но не директно. По този начин намалил силата на нейния поглед и я посякъл.

Защо ви разказвам всичко това? Защото в митовете, легендите и приказките има много символично знание. Да се изправиш пред проблемите и болките си не е лесно и ако се опитаме да видим истината през очите на егото ще се вкаменим от страх. Методите на егото са такива, че ни карат да подходим към поредната криза с начина на мислене, който може да бъде определен, като „соларно” или рационално съзнание. Опитвайки се да хвърлим колкото може повече светлина върху онова което се крие в тъмното, обикновено не постигаме много. Егото ни започва да прилага всевъзможни рационални стратегии или да се опитва да избяга от реалността. Ако това не сполучи се връщаме към спомените от миналото и мразейки се за очевидното си безсилие, започваме да правим планове как да си възвърнем контрола над живота си. Посвещаваме се на самокритика и самообвинения, че сме допуснали проблема или че сме допуснали другите да ни го създадат. Умът и Егото ни работят на бързи обороти и вече си представяме нещастното си и самотно бъдеще, като бързаме да пристъпим в него и да изстрадаме предварително всички несправедливости, които ни връхлитат там.

И точно в този момент- не повече от четири, пет минути от началото на кризата- започваме да усещаме хладината на сковаващия ни страх и прилива на непоносимо отчаяние, които се втурват във вените ни, за да ни превърнат бавно, но сигурно в скована от страх каменна статуя. Да, „соларното съзнание” е безсилно да се изправи очи в очи с Медуза Горгона, както и с всичко,което рационалното съзнание на Егото ни определя, като ново и странно.

Старогръцката митология разказва за Медуза, че е била родена в северните области, където слънцето никога не се показвало. Затова човек би могъл да подходи към нея само със съзерцателното внимание на „лунното съзнание”.

Лунната светлина добавя към плоския пейзаж, който наблюдаваме, допълнителните измерения на дълбочина и плътност, разкривайки разнообразни сенки и ъгли, в които често се крият най- ценните камъни. Лунното съзнание изисква от нас да възприемем глобална перспектива. Лунният фокус е размит, целенасочен, но без конкретна цел. Той ни насочва към настроението на проблема  и ни помага да осъзнаем липсващото познание, онова, което не сме в състояние да проумеем, нито пък да схванем единствено посредством оръдията на волята и Егото си. Това е съзнанието на дълбокия размисъл и съзерцанието, а отговорите, които се получават в него се усещат като проблясъци, като образи, които прииждат и се отдръпват във вълните на чувствата, а не като ясно различими частици или факти.

 Затова аз се доверявам на Лунното съзнание или интуицията, или психотерапията, или щита на Персей и знам, че Медуза Горгона е смъртна и че долавяме  отговорите на въпросите си по- скоро чрез тялото си отколкото чрез умственото пространство в главата си. За да разчистим пространството в реалния си живот за обновлението и израстването е необходимо да прекратим или прережем привързаностите на Егото към множеството версии на собствената ни самоличност.

Да си позволим да се изгубим, за да се намерим и да заживеем един по- смислен и пълноценен живот!

 www.youtube.com/watch


 www.youtube.com/watch

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.