Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Поредица за емоциите и чувствата

28
Март
Поредица за емоциите и чувствата

 Емоциите и чувствата са всичко, с което разполагаме, за да осъзнаем красотата на живота и да я усетим с всяка фибра на тялото и душата си.

Нашите чувства са реакция на всичко, което се случва в живота ни, а нашите емоции изразяват промените, които настъпват във физическото ни тяло в процеса на тази реакция: мимика, движения, интонация на гласа... 

 

Разликата между емоция и чувство е в тяхната продължителност и в степента, в която при формирането им взима участие съзнанието. Емоцията е по-кратка и с по-малко участие на съзнанието. Тя предхожда формирането на чувството. Емоциите са по- първични, а чувствата са социални. В ежедневието си ние трудно правим разлика между тях, но не в това е  бедата. Вследствие на личната си история, възпитанието и житейските си перипетии, сме забравили как да ги използваме, а още по- притеснителното е, че дори не ги усещаме.

  

„Емоциите не са добри или лоши, позитивни или негативни; те просто са. Стават разрушителни, само ако бъдат подтискани или отричани. Негативното не е самата емоция, а фактът, че тя е смазвана. Задушаването на емоциите само ги прави по- силни. То е като изплащането на ипотека: налага се многократно да изплатим дълга си. Защо да си създаваме главоболия, когато можем спокойно да платим в брой?”  Джил Едуардс

Каквито и да са нашите емоции и чувства всички те са ценни, тъй като носят важна информация за света и за самите нас.

 

В момента, в който напълно изживеем една емоция, тя се променя. Това ни води към вътрешен мир. Приемайки емоцията, обгръщайки я с „топлото одеяло” на любовта, ние започваме да се освобождаваме от нея и да я трансформираме. Далеч по- болезнено и изтощително е да потискаме емоциите си, отколкото да им се отдадем. Борбата да потиснем болката си е това което наистина ни кара да страдаме. Всеки път когато се смеем, а всъщност ни се плаче, все едно, че заравяме един неузрял плод в себе си. Вместо да узрее, след което да ѝ се насладим, емоцията започва да гние и да се разлага, и в крайна сметка нейните отрови проникват навсякъде в тялото ни, като често намират повторен израз под формата на болест или хронично заболяване.

 

Как става така,че се „бронираме” и „упояваме”? Как става така, че се превръщаме в „жив труп”? Ами просто отначало изключваме сензорната си система, за да не изпитваме отрицателни емоции. Разбира се, ние се опитваме да игнорираме само негативните емоции и чувства, но бутонът е един за всичко! И веднага щом негативните чувства започнат да нахлуват, а те не могат да не нахлуят, ние реагираме по съответния начин– избутваме ги обратно, не им обръщаме внимание и се правим, че не съществуват. Ако пък се осмелят да нахлуят положителни чувства- те също нямат живот, защото ги погубват страхът от наказание и вината.

 

  Но през цялото време около нас нещо се случва. Ние реагираме на това. И емоции и чувства винаги възникват. За да не чувстваме, ние би трябвало да изключим зрението, слуха, обонянието, усещанията и вкуса си, и тогава те ще престанат да ни подава информация. И ние го правим с голяма лекота, като включваме психологическите си защити, чрез тях постигаме интелектуалното изключване на чувствата.

 

  Разполагаме с цял арсенал такива средства, едно от най- разпространените е способността ни да заличаваме границите между нас и другите хора, между нашите ценности и тези на другите хора. Така спираме да усещаме от какво имаме нужда и започваме да правим това от което имат нужда другите и според тяхната реакция преценяваме дали сме добри или лоши. Тогава това знание- „знанието за вкусовете на другите хора”- става източник на нашите чувства, а не реалната действителност. В резултат на всичко това ние преставаме да усещаме себе си, да бъдем себе си. От нас остава само един Ум, който се осланя на мнението и желанията на другите хора. И когато другите не ни зачитат или просто отсъстват, ние много явно усещаме, че нас ни няма! Ние сме се отказали от себе си, предали сме се, като сме се разделили на две части- едната съществува само тогава когато наоколо има други хора, а другата е прогонена от първата с всичките ѝ чувства и живот. Тя е в изгнание. Била е прогонена, защото е пречела с емоциите, чувствата и желанията си, защото не ни е било ясно как да се справим с нея, как да живеем с нея, и най- важното- защото със своите чувства тя е била неудобна за другите.

 

На другите наистина им е неудобно, когато вие плачете, гневите се, ревнувате…Още от детството, нашите родители ни учат да бъдем удобни за другите, макар, че те самите са страдали от това, в резултат на което ние се отказваме от себе си и вярваме, че другите по- добре знаят какво ни е нужно. С времето това ни затваря в металния пашкул на собствения ни Ум, който има само едно малко прозорче. Но това не е прозорец през който да гледаме света, а амбразура през която можем само да стреляме по другите с нашия Морал. Та какво право имат те, извън границите на пашкула, да се движат, да живеят, да чувстват, след като Аз напредничавия човек съм се отказал от всичко това заради….Заради какво?

 Преминавайки през всички чувства се опитайте да си отговорите: Какъв е вашият мотив за бягство? Каква е вашата „награда” за това да не усещате мъката, гнева, болката, страха, но и радостта и любовта? Може би ще откриете цената която плащате, за това, че блокирате чувствата си и ще си дадете сметка, дали не е твърде висока.

                                               

                                                  Започваме с Мъката

 Това е група от емоции и може да включва: печал, копнеж, страх, вина, гняв и дори отчаяние и ние твърде често се опитваме да ги потиснем, тъй като те са твърде силни и болезнени. Всеки път, когато преживеем голяма загуба в живота си- като смъртта на близък човек, развод, съкращение от работа, спонтанен аборт, опустяване на дома, след като нашите деца го напуснат, или края на една любовна връзка- трябва да преминем през един период на тъгуване. За съжаление само времето не може да излекува мъката. Изразяването на емоциите и тяхното освобождаване е това което лекува. Плачът, риданията и дори яростта са много важни за лечебния процес. Колкото повече потискаме мъката си, толкова по- дълго продължава тя– като често се появява повторно след години, под формата на депресия или физическа болест. Дори когато преминаваме през желани промени- като сватба, преместване в нова къща или раждане на дете- ние имаме нужда да тъгуваме за предишния живот, който сме имали. Основната функция на тъгата е да ни помогне да се адаптираме към загубата или промяната в живота ни. Тя води до спад на енергията и ентусиазма за живот, в частност към развлеченията и забавленията, забавя и метаболизма на тялото. Това оттегляне навътре ни дава възможността да преживеем мъката или попарените надежди, да осъзнаем какви са последствията от тях за живота ни, а после с връщането на енергията, да се подготвим за ново начало.

 

 

 

 

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.