Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Пътешествия

12
Септ
 Съседният чадър

 Двойка италианци оживено разговаряха под съседния чадър. И това продължи неприлично дълго. Първо беше забавно, но след  час започнах да се ядосвам. Искаше ми се да замълчат, за да чуя вълните, морето, детския смях. Опитах, какво ли не за да спра да ги чувам. Увлечена в собствената си борба, не бях усетила кога мъжът е отишъл до морето и е настъпила тишина. Бавно се надигнах от хавлията, сякаш да не предизвикам отново повод за разговор. Тишината ми се струваше ужасно ценна и крехка. Жената четеше книга, стори ми се някак притихнала. Мъжът се наслаждаваше на слънцето. Усещането ми беше, че едва сега „пристигнаха” на плажа, нищо, че телом бяха тук от часове. Отдъхнах си.

 

Дойде време да изтупам хавлията и да тръгна към хотела. Минавайки покрай двойката, забелязах, че дамата продължава да чете. Бях си измислила образ за тях по шумния им разговор- за какво ли не,  от храна до политика. Сега исках да видя как изглеждат. Учудването ми беше огромно, когато разбрах как са постигнали тишината. От ушите на жената стърчаха ярко жълти тапи за уши.

 

Развеселих се и се замислих. Често ли говорим само заради удоволствието от това да чуваме собствените си гласове. Когато се уморим просто слагаме тапите за уши, за да може света отново да не ни пречи. А всъщност изобщо докосваме ли се  някога  истински до него? До звуците му, до гледките му, до простичкото но мъдро усещане, че ни има и сме част от цялата картина. Позволяваме ли си да се слеем с нея и да се отпуснем в многообразието на света? Може би даже не ни идва на ум да го направим. Не усещаме, че имаме безброй стратегии за бягство. Или нахлуваме в момента опиянени от собствените си емоции или изключваме това което става около нас с „тапи” за уши или „превръзка” на очите. Понякога използваме и по изтънчени стратегии, но целта винаги е една: да не сме там където сме. Истински виртуози сме в това да „ослепеем” и „оглушеем” за докосването на слънцето, мириса на море, звука на вятъра и плясъка на вълните. И бягаме, и търсим, и не ни стига….. А не виждаме единственото нещо което имаме: това тук под носа ни! Живеем в собствената си матрица, намираме се в свят във Света.

Аз изваждам тапите от ушите, свалям тъмните очила и скачам в морето, а вие както решите!

 

 

 

 

 

 

 

 

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.