Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Пътешествия

6
Ян
Следпразнично летище

 Куфари, шум, суматоха…Семейства, които се срещат и такива които се разделят…Влюбени вкопчени в последните споделени мигове. Във въздуха се носят емоции трудни за удържане. Движението е навсякъде. Само бебетата блажено се усмихват, защото дали излитат или кацат, винаги са с всичко което им е нужно: топлата прегръдка.

Ескалатора- „чудовище”, поглъща и последната частица от детето, отдавна превърнало се в мъж. Опитвам се почти тичешком да напусна летището. Засилвайки се челно да скоча в ежедневието, за да може неговата монотонност да притъпи усещането за липса. До следващият път…

Тогава ще вляза с трепет в залата за посрещачи. Там е различно- светло, топло и усмихнато. Няма поглъщащи ескалатори, а само хора, които тичат един към друг. Радостта от срещата е във всеки поглед и дори хората пристигащи по работа са някак изпълнени с усещане за начало и приключение.

Животът ни се случва между отпътуването и завръщането. Днес сме заминаващи, а утре пристигащи. Накъде обаче в онова безвъздушно пространство в което колесника се отделил от пистата, а другата земя е далеч? Към спомените ли или към това което ни предстои?

Лутайки се между „летищата” уморена и обезверена се озовах на единственото постоянно място: вътре в мен. Там времето е спряло и няма нужда да чакам, за да съм щастлива. Безмислено е да виня летището, самолета или отговорностите. Мога да се приютя, да се стопля, да бъда. Без очаквания, условия и срокове. Най- трудното, но най добро лекарство е да се научим да се отпускаме в себе си, като онова усмихнато бебе в прегръдките на мама.

Поредният сложен и болезнен урок между майка и син: Да сме щастливи заедно и поотделно!

                                                                                                                                                               Аксиния

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.