Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Пътешествия

24
Ноем
Да превърнеш сламата в злато

 Тази сутрин разглеждах една картинка и това което най- силно се набиваше в очите ми беше сламата. Да в това изображение преобладаваше сламата, поне според моите възприятия. Реших да затворя файла и да спра да мисля, но една сламка упорито се беше "забила" в очите ми. Опитвайки се да се разсея отворих първата попаднала ми книга от нощното шкафче и прочетох следното заглавие "Да превърнеш сламата в злато". Стана ми ясно, че няма на къде да бягам и трябва да се изправя пред посланието, което постепенно взе да се разкрива. 

Какво всъщност е сламата- бивша трева:) или отпадък, или нещо което все пак служи за храна през зимата? Започнах да се питам кое в живота ни е "слама"? Което уж е живот, ама не съвсем. Заради човешката си способност непрекъснато да поставям етикети: добро- зло или полезно– безполезно, това с което мога да свържа сламата са проблемите и конфликтите в живота ми.

  Неудоволетворението, трудностите и грешките са постоянен наш спътник. Каква обаче е нашата реакция когато те възникнат, естествено посрещаме ги с негодувание, отчаяние или чуство за загуба и после се опитваме да надвием тези чуства, да се освободим от тях, колкото е възможно по- скоро. Дори не си даваме сметка, че има два вида трудности. Някои са реални проблеми за решаване, които изискват действие и пряк отговор. Много други обаче са такива които сами си създаваме, като се борим да направим живота не такъв, какъвто е, или като попадаме уловени в собствената си гледна точка, така че губим от поглед някаква по- обширна, по- мъдра переспектива.

 Във всеки живот има периоди и ситуации на големи трудности. Понякога сме изправени пред мъката или болестта на дете или родител, които много обичаме. Понякога това пред което сме изправени е загуба в кариерата, семейството или просто собствената ни самота, объркване или страх.

 Нашите трудности изискват най- съпричастното ни внимание и състрадание, не бягство и отричане, а състрадание. Нашата болка е част от общата болка която всички изпитваме. Ако страда детето ни или наш близък нас също ни боли, но намираме сили да бъдем любящи, нежни и милосърдни. Защо тогава не можем да бъдем такива и със себе си?

 Нека не обръщаме гръб на трудностите, а ги оставим да ни водят по собствения ни път. Зрелостта която можем да развием, ако се обърнем лице в лице с трудностите и проблемите си, може да се илюстрира с историята за отровното дърво.

 " Когато открият отровното дърво, някои хора виждат в него само опастност. Непосредствната им реакция е: "Да го отрежем, преди да пострадаме. Да го отрежем преди някой друг да яде от отровния плод." Това прилича на първоначалната ни реакция на трудностите, които възникват в живота ни, когато срещнем агресия, принуда, алчност или страх, когато сме изправени пред стрес загуба, конфликт, депресия или мъка в нас самите и в другите. Първоначалната ни реакция е да ги отбягваме като си казваме: "Да изтръгнем тези отрови, да се отървем от тях. Да ги отрежем от себе си."

 Други хора, които са пропътували по-надалеч по духовния път, откриват отровното дърво и не го посрещат с омраза. Те са осъзнали, че за да се отворим за живота е нужно дълбоко състрадание от сърце към всичко около нас. Тъй като знаят, че отровното дърво  някак си е част от нас, те казват: "Да не го отрязваме. Вместо това, нека да имаме съчуствие също и към дървото." Така от доброта те правят ограда около дървото, за да не бъдат отровени други, а дървото също да остане живо. В този подход се проявява дълбока промяна на отношението на осъждане и страх към състрадание.

Трети човек, който е пътувал още по- надълбоко в духовния живот, вижда същото дърво. Той го поглежда и си казва:"О, отровно дърво. Чудесно! Точно каквото търсех." Този човек откъсва отровния плод, проучва свойствата му, смесва го с други съставки и използва отровата му, като мощно лекарство, за да лекува. Благодарение на почитта и разбирането този човек вижда по начин противоположен на повечето хора и намира стойност и в най- тежките обстоятелства."

 Във всеки един момент от живота ни шанса да превърнем сламата в злато е налице. Когато вместо да влизаме в бой, виждаме с очите на мъдростта, трудностите могат да станат наша щастлива съдба. 

 Често от привидните ни слабости можем да научим нов път. Нещата които правим добре, в които сме разѝвили самоувереност, могат да се превърнат в навик и да ни носят измамна сигурност. Например ако силата ни е че премисляме нещата внимателно, тогава мислите няма да бъдат най-добрия ни учител. Ако вече ни е в характера да следваме чувствата си, не в областта на чуствата ще се учим най- добре. Точката, в която най- пряко можем да се отворим за тайнството на живота, е там където не се справяме добре, в точките на нашите борби и уязвимост. Когато се предадем на нашата уязвимост за нас могат да се родят нови неща. Рискувайки с непознатото, печелим усещане за самия живот. И това което винаги сме търсили се оказва погребано точно тук под самия проблем или трудност.

 Злато можем да намерим навсякъде под отричането и объркването, под гнева и осъждането.... Когато съзнателно си дадем сметка за тях те се преобразяват. Те могат да доведат до приемане и един нов по- широк хоризонт. Тогава животът вече не е битка с успеха и провала, а танц на сърцето. Това зависи от нас.

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.