Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Пътешествия

24
Ноем
Етна

  Дим, огън, енергия, взрив, нажежено, излято, пуснато, освободено.....или просто вулкан. 

Самолетът бавно се снижава и пуска колесника, полета е на път да завърши. Ако събереш смелост и погледнеш през прозорчето, виждаш почти триъгълния остров и главното действащо лице тук в Сицилия- величествено, стряскащо и респектиращо, лицето на Етна. 

  Впечатляващ е респекта с който хората тук се отнасят към Етна, целият живот който кипи около вулкана е повлиян от него, от силата му, от непредвидимостта му, от необуздаността му. Не може да бъде спрян, не може да бъде отречен, от него няма къде да избягаш, той просто Е...А когато няма къде да избягаш идва яснотата. Яснотата да приемеш и преживееш онова от което най- много се страхуваш.

Колко много вулканична енергия носим в себе си, колко много вулкани, които сами запушваме и задавяме от страх. Слагаме им красиви тапи с надписи "Глупаво", "Нередно", "Безмислено"....

 Тук има любопитство, уважение, търпение, но не и страх. А може би истината е друга, на острова няма къде да избягаш от могъществото на природата и притиснат в ъгъла от своя страх ти просто го опознаваш, а не му се поддаваш.

Вижда се как лавата е стигала до брега на морето, до къщите, до хората...Огромната неуправляема сила на вулкана е реалност и постепенно изправени пред нея сицилиянците са я опознали. Опознали са болката да загубиш близки хора или дома си, опознали са несигурността. 

 Сутрин закусвайки в красивите си отрупани с цветя дворове виждат как Етна дими. Вечер когато града утихне чуват "Бум,бум"(така звучи вулкана и на български и на италиански) и виждат огнената му лава. За тях това е част от ежедневието им, част от живота без страх. 

  В малкото градче в подножието на Етна всичко е направено от вулканична лава. От оградите, стените, настилките по пътя до красивите бижута и сувенири. Тя е навсякъде черна, шуплеста, изстинала, обработена, трансформирана.... Защо се страхуваме от лавата в нас самите, защо не я оставим да се излее и да приеме най- красивите и причудливи форми? Защо нямаме смелостта да оставим някои неща на времето безформени и необработени? А тези които искаме да трансформираме, да  си играем с тях, да творим, да опитваме! Един вулкан и толкова много въпроси, а уж съм в отпуска! Как да си взема отпуска от мен самата и от затапените ми вулкани?!

 Етна се вижда,усеща, помирисва и дори чува. Той е по- жив от всяко живо същество тук! Диша....

 В Сицилия хората живеят с несигурността, с неяснотата и не се страхуват. Те знаят, че Етна не е "проблем", който може да се разреши, не е "зло", което може да се съди, той просто ни напомня, че не можем да сме сигурни в каквото и да било.

Разрушението и съзиданието се преплитат в подножието на вулкана. И аз съм тук сред тях без да ги противопоставям, аз съм част от чудото. Почуствах, че когато се надигне огнената лава на някой мой вулкан идващ от сърцето,  искам да стана едно с нея и да я освободя. И вместо да изпитвам страх от това, че ще разруши стария ми ред да се поддам на разрушението, за да изпитам и преживея съзиданието!

 

 

 П.П.

Пишейки за Етна през цялото време се чудех и обърквах това той ли е или тя. Може би това което напира в нас понякога е мъжко, понякога женско, но винаги- силно, разрушително,освобождаващо и трансформиращо.

 

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.