Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Пътешествия

31
Ян
Покой на ума

Един богат, много богат човек, накрая много се обезсърчил

- което е естествена последица от всеки успех. Нищо не се проваля така, както успехът. Успехът е важен за теб само ако ти си се провалил. Веднъж щом успееш, след това разбираш, че си измамен от света, от хората, от обществото. Човекът притежавал цялото богатство, но нямал покой на ума. И започнал да го търси.

Всичк мъдреци му давали съвети, но нищо не сработило. Накрая един човек, когото той не попитал, тъй като човекът изобщо не бил някакъв известен - тъкмо напротив, смятали го за селския идиот - та този човек го спрял един ден на пътя и му казал:

- Ненужно си губиш времето: никой от тях не е мъдрец. Познавам ги много добре, но тъй като съм идиот, никой не ми вярва. Може би и ти няма да ми повярваш, но аз познавам един мъдрец. Само като те гледам толкова много да се измъчваш заради този покой на ума, си помислих, че ще е по-добре да ти покажа подходящия човек. Иначе аз съм си идиот, никой не ме пита за съвет и никога не давам съвети на когото и да било. Но това е прекалено: като те гледам толкова тъжен и нещастен, аз наруших тишината си. Отиди при този човек в съседния град.

Богатият веднага тръгнал, носейки голяма торба с безценни диаманти, яхнал своя великолепен кон. Той отишъл там и го видял - човекът бил известен сред суфиите като Настрадин Ходжа.

Той го попитал:

- Можеш ли да ми помогнеш да постигна покой на ума? Настрадин Ходжа възкликнал:

- Да ти помогна? Мога да ти го дам. Богатият си помислил:

- Странна работа. Първо онзи идиот предложи... и просто от отчаяние си помислих, че няма да навреди, така че дойдох тук. А този изглежда, че е дори още по-голям идиот, щом ми казва: „Мога да ти го дам".

Богатият попитал:

- Значи да ми го дадеш? Та аз съм бил при всякакви мъдреци; те всички ми дават съвети - прави това, прави онова, дисциплинирай себе си, занимавай се с благотворителност, помагай на бедните, отваряй болници, какво ли не. Те ми казват всички тези неща и всъщност аз съм ги извършил, но нищо не помага. А ти ми казваш, че можеш да ми го дадеш?

Настрадин Ходжа отговорил:

- Толкова е просто. Слез от коня.

Богатият слязъл от коня. Той държал торбата си и Настрадин Ходжа попитал:

- Какво има в торбата, която държиш толкова близо до сърцето си?

Той отговорил:

- Това са ценни диаманти. Ако можеш да ми дадеш покой на ума, ще ти«дам тази торба. - Но преди още да разбере какво става, Настрадин Ходжа грабнал торбата и хукнал!

За момент богаташът останал като гръмнат; той дори не могъл да разбере какво да прави. А след това трябвало да следва Настрадин Ходжа. Но Настрадин Ходжа живеел в този град - той познавал всяка улица и пресечка, при това бягал. Богаташът никога през живота си не бил тичал, пък и бил толкова дебел. Той плакал, пъхтял и се задъхвал, и сълзи се стичали по лицето му. И викал:

- Напълно ме измамиха! Този човек ми отне плода на моя тежък труд за цял живот, това, което съм спечелил; всичко ми взе.

Събрала се тълпа и всички се смеели. Той се обърнал към тях:

- Да не би всички вие да сте идиоти? Този град да не е пълен с идиоти? Аз съм напълно разорен, а наместо да хванете крадеца, всички вие се смеете.

Те му отвърнали:

- Той не е крадец, той е много мъдър човек. Богаташът казал:

- Онзи идиот от моето село ме вкара в тази беля!

Но все пак, тичайки и потейки се, той тръгнал след Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа се върнал под същото дърво, където конят все още стоял. Той седнал с торбата под дървото, докато богаташът пристигнал плачейки и ридаейки. Настрадин Ходжа казал:

- Вземи си торбата. - Човекът взел торбата и я притиснал до сърцето си. Настрадин Ходжа го попитал: - Как се чувстваш? Можеш ли да почувстваш някакъв покой на ума?

Богаташът отговорил:

- Да, чувствам го много успокоен. Ти си странен човек и имаш странни методи.

Настрадин Ходжа казал:

- Нямам странни методи - най-обикновена математика. Всичко, което имаш, започваш да го смяташ за нещо, което се разбира от само себе си. Просто трябва да ти се даде възможност да го загубиш и тогава изведнъж осъзнаваш какво си загубил. Не си спечелил нищо ново; това си е същата торба, която носеше, преди да имаш покой на ума. Сега притискаш същата торба до сърцето си и всеки може да види колко умиротворен изглеждаш, истински мъдрец! Просто си тръгвай и не досаждай на хората.

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.