Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Пътешествия

11
Март
За себеомразата и състраданието

„Представете си, че вървите по тротоара, прегърнал няколко пакета с храна, и някой се блъсва тъй силно във вас, че падате и продуктите се пръсват по земята. Докато се надигате от локвата счупени яйца и доматен сок, сте готови да изкрещите: „Абе, идиот! Къде гледаш? Кьорав ли си?” Но в мига, в който поемете дъх, за да изречете всичко това, виждате, че човекът, който ви е блъснал, е наистина сляп. И той е паднал сред разпилените продукти. При което гневът ви моментално се изпарява, а на негово място се появява съчувствие и грижовност: „Ударихте ли се? Да ви помогна ли да станете?” Ние сме в подобна ситуация. Едва когато проумеем, че невежеството е източникът на дисхармонията и нещастията в света, ще можем да отворим вратата пред мъдростта и съсътраданието.”      Алън Уолъс

Всеки носи в себе си болка и объркване, страдаме не защото сме дефектни, грешни или глупави, а понеже сме слепи. Но какво се случва, ако поради някакво преживяване или просто когато болката достигне своя предел, ние „прогледнем” и видим живота си ясно, все едно е ударила светкавица. Затреперваме от страх, разгневяваме се на себе си и предпочитаме да обърнем гръб на истината, вместо да изпитаме състрадание и разбиране към собствената си болка, да погледнем на „вътрешните си борби” с „благи очи”. Оздравяването се постига не чрез забравяне и загърбване на истината, а с развиването на чувствителност  към трудностите и битките ни.

Състраданието към собствения ни страх и срам ни отваря към другите. Ако успеем да го изпитаме към себе си, ние започваме да усещаме, че отваряме сърцето си и към другите хора около нас с подобна съдба. Кара ни да усетим, че не сме сами в страданието си, болката не принадлежи само на нас, а на всички които някога са били наранени, излъгани, изгубени, изолирани.

Но какво правим ние? За да оцелеем през периодите на конфликти и застрашаващи ни ситуации ние прикриваме болката си. Или се превръщаме в сърдити и гневни, изпълнени с недоверие хора или ставаме миротворци и „добри”. Но докато правим това у нас се загнездва мъчителното чувство, че никой не ни обича. Търсим одобрението на другите и живеем техния живот, а разяждащата празнота в нас расте.

Всеки от нас има своя мерна единица за болката. Понякога болката ни е огромна и видима, друг път е прикрита. Тя може да е отражение на хладината в семейството ни, или да е породена от потискащото влияние на съвременната образователна система и медиите, от трудността да си мъж или жена. В резултат на тази болка често имаме чувството, че сме отхвърлени. И за да оцелеем, ни се налага да покрием сърцето си, да го обвием с пласт глина за да се защитим. Губим вярата, че заслужаваме нечия обич.

„Опасността не е в това, че душата ще започне да се съмнява дали изобщо има хляб, а че, залъгвайки се, ще успее да убеди себе си, че не е гладна.” Симона Вайл

Искате ли да счупите глинената опаковка на сърцето си? Тогава се доверете на СЪСТРАДАНИЕТО КЪМ СЕБЕ СИ. Пиша го с големи букви, защото съм сигурна, че за много хора това е нещо ново и дори не предполагат, че е възможно. Но то е в основата на това, да си позволя да усетя, че ме боли, да потърся помощ, да „видя”, че ситуацията в която съм, ме измъчва, да кажа „Стига!”.

Спрете за миг, затворете очи, вдишайте и издишайте няколко пъти и си позволете да се срещнете със себе си!  Не губете връзка със своята топлота, разбиране и приемане! Състраданието е на няколко дъха разстояние.

Възможно ли е да развием добронамерена обич към себе си? Как да я усетим? Опитайте с това кратко преживяване:

Представете си, как една добронамерена и любяща майка държи в ръцете си своята свидна рожба. Опитайте се всеки път когато ви боли да реагирате към себе си като тази топла и състрадателна майка. Не е толкова трудно, просто спрете за миг преди отново да включите на автопилот критиката, бягството и себеомразата и станете тази майка, като едновременно сте и нейното беззащитно дете.

Състраданието е начин да усетим, че принадлежим– независимо от чувството ни, че сме изгубени.

То е и смелост, защото благодарение на него ние се отваряме към света и живота без да имаме нужда от броня.

В ежедневието си ние свързваме състраданието с добродушие до глупост и мислим,че ако го приемем в живота си ще трябва да се откажем от всичко, да приберем всички бездомници или да разрешим всеки проблем в семейството си или обкръжението си. Състраданието не означава споделена зависимост. Не означава да  загубиш достойнството си или да се жертваш сляпо за останалите. Ние се страхуваме, че ако станем прекалено състрадателни, страданията на другите ще ни залеят. Но това става само, ако състраданието е едностранно. Например, ако партньора ни е зависим от алкохола и ние оставаме с него за да му помогнем, това не означава да понасяме, ако той ни наранява, а да изпитаме състрадание към себе си и просто да си тръгнем, и да го оставим да понесе отговорността от поведението си. Истинското състрадание е кръг, който включва другите, но и самите нас. То разцъфтява само когато не забравяме и себе си, и останалите, когато двете страни са в хармония.

„Състраданието не е глупаво. То не значи да угаждаш на другите- само и само да са доволни. В състраданието има и „да” и „не”, казани с една и съща смелост на сърцето. „Не” на злоупотребите, „не” на расизма, „не” на насилието- лично и в световен мащаб. И това „не” се произнася не с омраза, а с неотслабваща грижовност. Или както го наричат будистите, това е „жестокият меч на състраданието”. Това мощното „не”, когато напускаш разрушителното си семейство, изреченото с агония „не”, когато позволяваш на наркомана да изпита последствията от собствените си деяния.”Джак Корнфийлд

 

 

 

Винаги имате избор между себеомразата и състраданието.  Ако обаче се изолирате от самите себе си, ако се самокритикувате и не умеете да приемате чувствата си, ако не можете да проявите топлота и разбиране към себе си…Не се заблуждавайте, че можете да обичате партньора си, детето си, приятелите си… Престрашете се и ги попитайте как се чувстват покрай вас и ако те са достатъчно честни и смели ще се изненадате неприятно от отговорите им, защото ТОВА КОЕТО ПРАВИМ СЪС СЕБЕ СИ, ТОВА ПРАВИМ И С ДРУГИТЕ!

 

 Аксиния

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.