Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Родителство

24
Ноем

 Несресано писмо до моя син

 

 

„Здравей, сине!

 

     Знам, че ще се притесниш защо ли ти пиша това писмо, какво ли ме е прихванало пак, защо ли излагам личните ни работи на показ, ще изпиташ и срам може би, защото правя нещо смахнато и те поставям в неудобно положение. Но ще махнеш с ръка и ще приемеш поредната ми издънка, защото съм такава- луда жена, която си прави, каквото си иска, не и пука какво ще кажат другите и не обича, ама хич не обича нещата да са скрити- покрити…

    Тук ме питат какво е да си майка и аз, разбира се, не знам.

    Знам, какво е да си вещица- пищи, врещи, крещи, троши, яха метлата, вилнее наоколо, зла е, умопомрачително зла и изпълнена с бяс…

     И не стига това, ами понякога седи на пода и плаче, изпълнена със срам и вина, гледа те с очи, пълни с чудовищна мъка и има нахалството да иска прошка.

     Пиша ти сине, защото искам да ти кажа, че ако не беше ти, никога нямаше да разбера каква огромна сила притежавам. Нямаше да знам, че мога да падам безброй пъти, да се сгромолясвам със страшна сила, да агонизирам, но да се изправям и да продължавам, да печеля малки победи в най- драматичната битка, БИТКАТА СЪС СЕБЕ СИ.

      Един ден след поредната истерия, когато разкаяна и тъжна, ти поисках прошка, ти ме погледна и каза: Мамо, ти си добро бебе!

      Тогава не разбрах какво ми казва Вселената чрез тебе, защото настръхнах от зашеметяващото откритие: ИМА МИЛОСТ!

      Но сега години по- късно, знам, че Сизифовите усилия на Висшата сила не са били напразни, постепенно започнах да осъзнавам защо сме заедно и какво уча с теб.             Когато обичаш някого, без да се опитваш да го променяш, когато го приемаш такъв, какъвто е, когато си там, където има нужда от теб, когато си до него, ако е паднал, когато вярваш в него, дори когато той не си вярва, когато го виждаш в най- доброто му проявление, когато празнуваш с него победите му, когато даваш всичко от себе си, за да си на сто процента (но само в твоите 50%), какво е това?

     Веднъж в манастира край Охрид, попаднах на една малка икона  – Дева Мария с детето Исус.

      Бях потресена, имаше нещо в изражението и, не бях го срещала другаде, кое беше особеното… Споделих удивлението си с жената, която се грижеше за храма, а тя ми отговори съвсем простичко: Е, ПА ТВА Е ЛЮБАВ!

     Тази майка не беше жертва, не беше страдалница, не беше просветлена душа, тя беше в живота на детето си, за да даде любов и я излъчваше…

       Сигурно ми се чудиш на акъла, синко, кого заблуждава с тези приказки и няма да ти се разсърдя, ако ми припомниш как се държа, когато ме обземе любимата ми мания- а именно- обличай се да не се простудиш.

       Но ти няма да го направиш и през ум не би ти минало да произнесеш толкова дълга реч, няма нужда от излишни приказки, защото поведението ти говори: „Всичко е в твоята глава, Миличка, т и се обвиняваш, ти се притискаш, натискаш, ограничаваш, ти си измисляш върхове и после се тормозиш да ги изкачиш, ти се  замотаваш в някакви илюзии и после се разочароваш, ти се страхуваш и после преборваш страха, а това са дреболии, просто се отпусни и дишай, всичко е наред,…всичко е любов!”

      Благословия е, ако по пътя сме получили мъдра и зряла душа, която да ни помогне да израснем като отрази най- доброто от нас и ни насърчи да го проявим.

  Благодаря ти, сине!

С обич, мама”

 

Това писмо е един от многото разкази на майки в книгата „Възможните майки”. Имах усещането, че съм го писала аз…

Майките имаме много лица и някои от тях са трудни за приемане, но всички истории в този сборник ще намерят разбиране и сродна душа! Тук има разкази на жени избрали да не стават майки, на такива, които не могат бъдат майки, поради здравословни проблеми и на други, които честно споделят трудностите и радостите на майчинството.

Ще ви стопли, смрази, разтрепери, влюби и какво ли още не…, но няма да ви остави безразлични!

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.