Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Родителство

29
Май
Съзряването на нашето дете

 

 

  Когато си на 25 или 30 години е трудно да разбереш, камо ли да си спомниш, как е функционирал мозъкът ти на две или пет. Още по- трудно е да усетиш как би се чувствал, ако те принуждават и изискват от теб да правиш неща за които ти все още не си съзрял. Например, ако нямаш дори шофьорска книжка, а те качат на космически кораб и ти кажат: „Давай, тръгвай, какво чакаш? Толкова ли си глупав и неспособен?” Та затова ставайки родител всеки от нас би помогнал много на себе си и детето си, ако знае някои основни етапи в съзряването на детския мозък. Ще се опитам да проследя по- главните от тях в една поредица от статии.

 

  По- голяма част от нервните клетки се формират още в утробата на майката. Важното нещо което се случва след раждането е, че се появяват клетки, които служат, като своеобразна обвивка на нервните пътища (глиални клетки). Нервните клетки представляват малки образувания с големи, дори гигантски израстъци. Тези израстъци свързват клетките и образуват мрежа по която се движи нервния импулс. Така в главите ни се появяват образи, мисли и чувства. Благодарение на тези клетки се движим, храним се, живеем. Но сама по себе си клетката е абсолютно безпомощна, ако не е скрита под миелинова обвивка. Тази обвивка прилича на гумената изолация върху кабел, ако я няма, цялото електричество се разсейва. Точно тази роля изпълняват глиалните клетки или миелиновата обвивка. Те покриват и защитават израстъците, за да не се разсее „психическото електричество” или дори да загине самия израстък.

 

    И така детето се ражда с вече готов комплект от нервни клетки, които са свързани помежду си с безброй връзки, благодарение на израстъците. Но за сега миелинът в мозъка му е в доста малко количество. Ето затова малките бебета не могат да контролират движенията си, когато нервният импулс тръгне той бяга не по „канала” на миелиновата обвивка, а се разсейва между различните нервни клетки. Това става на случаен принцип в резултат на което движението не е целенасочено и координирано, а хаотично. И тъй като природата е изключително мъдра и е помислила за всичко, следва най- интересното. Малкото дете има много повече неврони и връзки между тях, от  възрастния индивид, но за сега тази система не функционира, а е само „скицирана”. Тоест възможностите са безкрайни, но какво ще се случи с детето зависи много от средата в която расте.

  Ето един пример за доизясняване на нещата. Представете си огромен небостъргач, който за сега само се строи и се състои само от арматура. Като че ли всичко си има- и етажи и разпределение на апартаментите, но в него е невъзможно да се живее, тъй като трябва да се излее бетон и чак тогава сградата ще е готова за експлоатация. Арматурата са невроните и техните израстъци, а бетонът с който предстои да бъде залята арматурата, са глиалните клетки или миелинът. Кой обаче определя къде ще се излее бетонът, на кое място в арматурния скелет и в какви количества?

  Отговорът е еднозначен: с миелин ще бъдат покрити тези израстъци, по които активно пробягват нервни импулси. Отначало те ще се движат хаотично . Понякога няма да достигат до местоназначението си, но в някаква част на мозъка те бягат по- бързо и по- често, а в друга част няма никаква активност. Искам да отбележа, че външните фактори са тези важни стимули благодарение на които мозъкът на нашето дете се развива. И в това нашата роля е основна, да отделяме време за активно комуникиране с детето, да пеем, да говорим, да играем с него, за да инвестираме в неговото бъдеще.

  „Още при поклащането на люлката се решава накъде ще се наклони везната на съдбата”  Станислав Лец

  „По рождение детето е с голям потенциал и той е много по- голям, отколкото у възрастния. Но този потенциал трябва да актуализиран със съответното външно стимулиране. Ако това не се случи, невроните, които не са стимулирани, заминават в небитието и само в най- добрите случаи се запазват в резерв (при сполучливо стечение на обстоятелствата, те могат да помогнат на човек, например да се възстанови след инсулт).”  Андрей Курпатов

  За нас родителите е важно да разберем и запомним, че бетона в нашият небостъргач се излива дълго, продължително и неравномерно. Тоест миелинизирането в мозъка на детето става постепенно чрез житейския му опит и ние трябва да имаме мъдростта и търпението да изчакаме тези процеси. Защото често забравяме, че „тревата не расте по- бързо, когато я дърпаме”, напротив рискуваме да изсъхне.

   

Следват основните етапи на съзряването или в коя възраст за какво е съзряло детето и за какво не.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.