Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Родителство

18
Авг
Бащи и синове

 Всеки един баща би искал да каже това на сина си, ако можеше… Ако не бяха собствените му страхове и „демони”, той много би искал момчето му да чуе тези думи. Кент Нърбърн  е събрал смелост, надскочил е собствените си ограничения и е написал „Писма до моя син”, а ние имаме щастието да надничаме през рамото на сина му докато ги чете. Писма изпълнени с думи и мъдрости за мъжеството, живота и любовта идващи направо от сърцето.

 Желанието на един баща

Пиша тази книга– не като твоя баща, а като баща въобще. Докато самият ти нямаш син, няма да разбереш какво означава това. Няма да знаеш какво означава това. Няма да знаеш какво означава безкрайната радост, любовта, които отекват в сърцето на еди баща, когато погледне сина си. Няма да познаваш чувството за чест, което кара мъжа да бъде повече от това, което е, и да предаде нещо добро и изпълнено с надежда на сина си. Няма да знаеш и каква болка раздира сърцето на бащите, преследвани от своите демони, които не им позволяват да бъдат такива, каквито искат да ги виждат синовете им.

Ще виждаш само мъжа, който стои пред теб или който е напуснал живота ти, който упражнява власт над теб за добро или лошо и който никога няма да се откаже от това.

Огромна привилегия и огромно бреме е да бъдеш този мъж. Има нещо, което именно бащата трябва да предаде на сина си иначе никога няма да го възприеме ясно. Това е чувството за мъжественост, за собствено достойнство, отговорност към света наоколо.

А как да изразя всичко това с думи? Живеем във време, когато е трудно да се говори от сърце. Животът ни е задушен от хиляди баналности, а поезията на душата е заглушена от мислите и грижите на ежедневието. Песента, която живее в сърцето ни, онази песен, която с нетърпение сме чакали да споделим, песента за мъжа в нас –тази песен е замлъкнала. Пълни сме със съвети, но сме лишени от вяра.

И така искам да бъда честен с теб. Аз не знам отговорите. Обаче разбирам въпросите. Виждам как се бориш, как откриваш и как се стремиш нагоре, виждам себе си, отразен в твоите очи и в твоите дни. По някакъв фундаментален начин аз вече съм бил там и искам да го споделя с теб.

И аз съм се учил да ходя, да тичам, да падам. Преживял съм първата си любов. Познал съм страха, гнева и тъгата. Сърцето ми е било разбивано, но съм имал и мигове, в които съм усещал Божията ръка на рамото си. Плакал съм и от скръб, и от радост.

Имал съм мрачни моменти, в които съм мислел, че вече никога няма да видя светлината, но съм имал и мигове, в които ми се е искало да танцувам, да пея и да прегръщам всеки, когото срещам.

 Изпитвал съм благоговение пред загадките на Вселената, но се е случвало и най- малката дреболия да ме разярява.

Носил съм други хора, когато едва съм имал сили да вървя сам, но съм отминавал други, застанали край пътя с протегнати за помощ ръце.

Понякога ми се струва, че съм направил повече, отколкото може да се иска, друг път се чувствам като мошеник и неудачник. Нося в себе си искрата на величието и мрака на безсърдечното престъпление.

Накратко казано, аз съм човек– също като теб.

Въпреки че ти ще вървиш по своята земя и в своето време, над теб ще грее същото слънце, което е греело и над мен, и през живота ти ще преминават същите сезони, които са преминавали и през моя. Ние с теб винаги ще бъдем различни, но и винаги ще бъдем еднакви.

За това е тази книга. Тя е моят опит да ти предам  уроците от своя живот, за да можеш да ги използваш в своя. Целта ми не е да те превърна в копие на себе си. Няма по- голяма радост за мен от тази, да те виждам как се превръщаш в самия себе си. Но времето разкрива някои истини и те са по– велики от нас с теб. Ако мога да го изрека с глас, който да ми позволи да вървя до теб през дните ти, значи съм се справил добре.

Да бъда твой баща– това е най- голямата чест която някога била оказвана. Тя ми позволи да се докосна за миг до великата мистерия и да видя любовта си, родена в плът и кръв. Ако имах право на едно желание, то би било да предадеш тази любов нататък. В живота сякаш няма нищо по– важно от това.

 

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.