Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Самопомощ

21
Авг
Учителите са навсякъде

 „Учителите се появяват някъде в мен, на място извън моята власт, също като тъмната почва, която не е коренът, прегръща корена и храни цветето.”

Често си мислим, че сме свободни и зависими единствено от самите себе си, просто защото сме благословени да се движим в действителност обаче сме вкоренени също като храстите, дърветата и цветята в невидимата почва навсякъде около нас. Само дето нашите корени се движат.

Вярно е, че всеки ден взимаме десетки самостоятелни решения, ала те се подхранват от земята, по която ходим и безмълвните учители, които срещаме навсякъде. Но заради гордостта и объркването, егоцентризма и страха често не ги забелязваме и се чувстваме самотни и потиснати.

Опитвайки се да дочуя тези безмълвни учители, си спомням големия поет Станли Куниц, който в младежките си терзания как да продължи живота си, видял ято гъски да прелитат в нощното небе и някак разбрал как трябва да постъпи. Или за един мой познат, който бавно и отчаяно гаснеше, докато накрая, изтощен от неспирните си размишления, дочул неочаквана песен, подета от птиците в снега. Осъзнал, че е музикант, който трябва да открие и усвои своя инструмент.

От гледна точка на тези, които се чувстват автономни, подобни преживявания изглеждат нелепи. Но почвата, в която растем ние, говори на друг език- не този, на който ни учат в училище. Истината любовта и духът на вечността са трудно обясними, а яснотата на битието рядко се явява чрез думи.

В краткото си време на Земята аз съм усещал как светлината на вечния дух неочаквано ме изпълва точно когато ми се струва, че ще умра. Както водата се издига по тънкия корен, за да може листата да се обърнат към слънцето, така и аз, противно на страха и волята, се извръщах към мечтите си с възможности, за които не бях и сънувал.

Безмълвните учители са навсякъде около нас. Когато си мислим, че нямаме нужда от тях, уроците им се разпиляват в случайности. Но ако имаме куража да се вслушаме в тях, счупеното стъкло на прозореца ще ни подскаже посока, която само корените на чувствата и мислите могат да доловят.

Дишайте равномерно и приемете, че няма как да се подготвите за неочакваните уроци, нужно е само да съхраните сърцето и ума си спокойни и възприемчиви.

Дишайте дълбоко и бавно със съзнанието, че както мускулите се нуждаят от упражнения за разтягане, така сърцето и умът трябва да се разтегнат, за да се отворят за духа на живота.

Дишайте пълноценно и спокойно. Разтягайте проходите на сърцето и ума си, сякаш сте цвете, което трябва да се разтвори.

Марк Непо

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.