Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Самопомощ

17
Ноем
Искате да си тръгнете

 „Стените се рушат зрънце по зрънце,

сърцата се отварят чувство по чувство.”

 

Двамата със Сюзън седяхме в един сладоледен бар, когато двойката до на започна да става твърде шумна. Просто се забавляваха, но аз се чувствах вглъбен и те сякаш ми се натрапваха. Изпитвах нуждата да си тръгна. Наведох се към Сюзън и я попитах дали не иска да ставаме. Тя доволно отвърна: „Не тук ми е добре.” После долови ужаса ми и бързо попита: „А ти?”.

В този момент осъзнах, че през повечето време от своите четирийсет и девет години съм се опитвал да се грижа за собствените си нужди, като ги проектирам върху околните, а после съм се държал така, сякаш се грижа за тях. Засмях се поклатих смутено глава, после въздъхнах дълбоко и най- важното- изрекох очевидното на глас: „Да, искам!”.

Този индиректен начин да се опитвам да получа това, което искам, като прехвърлям нуждите си върху другите, е начин да скрия уязвимостта си, като същевременно изглеждам мил и грижовен. Знам, че не само с мен е така. Това става почти неуловимо и е толкова близко до здравословните взаимоотношения, че не забелязваме скритата манипулация и измама.

Навярно някъде по пътя сме били убедени- често с добри и сериозни доводи, че да изказваме гласно нуждите си, е равносилно да молим да ни наранят. Но аз не знам друг начин да го променим освен да се улавяме във всеки такъв миг и да излизаме от тайната си пещера, за да кажем какво чувстваме и от какво имаме нужда колкото може по- скоро.

Енергията, която губим в опити тихомълком да накараме другите да се държат така, че да отговорят на нашите нужди, остава сериозен източник на тревожност и отчуждение. Вместо да ни предпази от болка и нараняване, тази притворност само укрепва изолацията ни от истинския живот.

Под всичко това се крие фундаменталната истина, че както дърветата имат листа, които биват проядени, така и хората имат чувства, които се изхабяват. Имаме право на това. Те са свидетелство за човешките ни сезони.

- Спомнете си последният път когато сте помолили някого да направи нещо, вместо пряко да изразите потребностите си.

- Какво ви попречи да изкажете директно желанията си? От какво се страхувате?

- Представете си какво щяхте да кажете, ако бяхте избрали прекият подход.

Упражнявайте се да се изразявате прямо, като проиграете ситуацията на глас- дори да сте сами.

- Започнете деня си с усещането за лекота от прекия подход в живота.

Марк Непо

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.