Facebook - Психотерапията - път със сърцеRSS - Психотерапията - път със сърце
Самопомощ

18
Ноем
Кученце в приюта

 „Всеки може да обича, където и да се намира. Всички можем да дадем своята лепта любов, без да излизаме от стаята. „ Хелън Ниъринг

 На вечеря една приятелка, която по това време кандидатстваше за работа, сподели, че понякога твърде силно иска да бъде избрана. Сякаш вътрешно крещяла като кученце в приюта: „Вземете мен! Вземете мен!”.

Засмяхме се, защото всички го правим. В мигове на вътрешно объркване ни се струва, че сме осиротели от всички дарове и възможности. В тези болезнени моменти си мислим, че нямаме какво да предложим и отчаяно искаме да намерим своето място на всяка цена.

Още по- лошото е, че тогава започваме да крием определени аспекти от себе си, убедени, че ако потенциалният ни шеф, партньор или нов приятел научи всичко за нас, няма начин да ни хареса.

Веднъж превключили на този режим на мислене, става трудно да се поправим. Предизвикателството е да спрем да се отказваме от себе си. Каква полза, ако от нас остане само малко парченце? Каква полза, ако приемат ухото ни, а останалата част трябва да продължим да крием? Каква полза, ако одобрят само послушанието и добрите ни маниери, а трябва да подтиснем страстта и характера си?

Всъщност никой не живее с част от другия. Можеш да прегърнеш човека, не парченце от него, пък било то и златно.

- Съсредоточете се. Спомнете си случай, когато сте изпитвали нужда да ви приемат.

- Оставете чувството да дойде и да си отиде. Дишайте. Ако можете, извадете на повърхността онази част от себе си, която копнее да бъде обичана.

- Дишайте с пълни гърди. С всяко вдишване прегръщайте човешкия копнеж с древния си дух.

Марк Непо

 

 
 

Коментари

Copyright ©2011-2017. All rights reserved.